Защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, в Европа през 2026 г.: от законовите гаранции към ефективната защита
Случаят на португалския подател на сигнали за нарушения Руи Пинто отново постави на дневен ред един фундаментален за Европа въпрос: какво се случва, когато последиците от разкриването на нарушения продължават дълго след първоначалните разкрития?
През септември 2026 г. португалските власти взеха решение да прекратят действието на специалната програма за сигурност, осигуряваща защита на Пинто, който разкри нарушения чрез публикациите от разследването Football Leaks.
На 9 октомври Португалската комисия за специалните програми за сигурност отмени това решение по процедурни причини. Комисията установи, че Пинто не е бил надлежно информиран за мотивите за прекратяване на защитата му, нито му е била предоставена възможност да изложи становището си. Защитата му остава в сила до постановяването на ново решение. Случаят подчертава значението на процесуалните гаранции при вземането на решения от институциите, които пряко засягат защитата на хората, разкриващи нарушения.
Защитата е нещо повече от законова гаранция
Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския съюз относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, установява минимални стандарти за защита на лицата, които съобщават за нарушения в определени области. Тя задължава държавите членки да забранят ответните действия срещу подателите на сигнали, да създадат сигурни канали за подаване на сигнали и да осигурят достъп до мерки за подкрепа и ефективни средства за правна защита.
Защитата срещу ответни действия на работното място обаче не е равнозначна на мерките за физическа сигурност. Програмите за защита на свидетели, каквато е приложената в случая на Пинто, се уреждат от отделни национални правни рамки и се основават на различни критерии за допустимост и оценки на риска за сигурността.
Директивата не установява безусловно право на безсрочна физическа защита. Въпреки това случаят откроява един по-широк принцип: защитата трябва да бъде ефективна на практика, а решенията за нейното прекратяване трябва да се основават на надлежна оценка на рисковете и да се вземат при спазване на справедливи процедури.
Кога приключва отговорността на държавата?
Лицата, подаващи сигнали за нарушения, могат да се сблъскат със заплахи, професионална изолация, финансови затруднения и продължителни съдебни производства дълго след първоначалните си разкрития. Последиците от разкриването на нарушения не изчезват непременно с приключването на разследванията или отслабването на обществения интерес към случая.
Случаят на Руи Пинто показва защо решенията за прекратяване на защитни мерки изискват особено внимание. Компетентните органи трябва да съчетават легитимната необходимост периодично да преразглеждат мерките за сигурност със задължението си да предотвратяват предвидими рискове и вреди.
Ефективните процедури следва да включват индивидуална оценка на риска, ясно съобщаване на мотивите за взетите решения, възможност за оспорване на неблагоприятни констатации и, когато е необходимо, запазване на защитата през преходния период, докато решението бъде преразгледано.
Решението на португалските власти да отменят първоначалното прекратяване на защитата показва значението на тези гаранции. Крайният резултат обаче все още не е известен, тъй като предстои извършването на нова оценка и вземането на ново решение.
По-широко предизвикателство пред Европа
В цяла Европа прилагането на законодателството за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, все по-често поставя въпроса за разминаването между формалните законови гаранции и тяхната ефективност на практика. Създаването на канали за подаване на сигнали и забраната на ответните действия са съществени стъпки, но сами по себе си не гарантират, че хората, които подават сигнали, ще получат адекватна защита, когато рисковете за тях продължават да съществуват.
За България този дебат е особено актуален с оглед на прилагането на Защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛСПОИН) и ефективността на институционалната реакция и достъпа до реални и ефективни средства за защита.
Отвъд нормативната уредба обаче стои и един по-дълбок проблем: липсата на доверие в системата и организационната култура, която определя отношението към подаването на сигнали за нарушения. Когато служителите смятат, че сигналите им ще бъдат пренебрегнати, че отговорните за нарушенията няма да понесат последствия или че подаването на сигнал може да ги изложи на ответни действия, не подаването на сигнали може да изглежда като по-безопасния избор.
Проблемът се задълбочава и от недостатъчната информираност на служителите за техните права, наличните канали за подаване на сигнали и защитата, на която имат право. Самото въвеждане на вътрешна процедура за подаване на сигнали не означава, че служителите знаят за съществуването ѝ, разбират как да я използват или са уверени, че поверителността им ще бъде спазена.
Одитът на Омбудсмана за 2025 г. на дейността на Комисията за защита на личните данни също откроява практически слабости при предоставянето на подкрепа и прилагането на защитните гаранции, включително неяснота относно наличната помощ и забавяния при обработването на сигнали.
Промяната на тази ситуация изисква повече от формално спазване на закона. Публичните институции и частните организации трябва ясно да разясняват процедурите за подаване на сигнали, да осигуряват редовни практически обучения и да показват с действията си, че сигналите се разглеждат поверително, безпристрастно и сериозно.
Изграждането на организационна култура, в която служителите могат да споделят опасенията си без страх и да виждат, че нарушенията се разглеждат и по тях се предприемат действия, е от съществено значение за възстановяването на доверието и за ефективната защита на практика.
Случаят с Руи Пинто насочва вниманието и към необходимостта от по-ясна координация между механизмите за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, правоохранителните органи и останалите институции, отговорни за физическата сигурност на тези лица.
Ефективността на защитата на подателите на сигнали не бива да се оценява единствено въз основа на гаранциите, които са налице към момента на подаване на сигнала. Тя трябва да се преценява и според това дали хората продължават да получават адекватна защита, когато последиците от решението им да говорят продължават.
Защитата на хората, които разкриват нарушения, не е само въпрос на лична сигурност. Тя е и показател за отчетността на институциите, доверието на обществото и достоверността на ангажимента на Европа към прозрачността и върховенството на правото.
Източници
- Министерство на правосъдието на Португалия — Специална програма за сигурност на Руи Педро Гонсалвеш Пинто, 9 октомври 2026 г.: https://portugal.gov.pt/gc25/comunicacao/comunicados/programa-especial-de-seguranca-de-rui-pedro-goncalves-pinto-1
- The Guardian — Португалските власти са уведомили Руи Пинто за прекратяването на защитата му като свидетел със закъснение от 83 дни, 7 октомври 2026 г.: https://www.theguardian.com/football/2026/oct/07/rui-pinto-witness-protection-ending-portuguese-authorities-manchester-city
- The Portugal Post — Португалия прекратява защитата на подателя на сигнали Руи Пинто на фона на нарастващи заплахи: https://theportugalpost.com/posts/portugal-revokes-protection-for-whistleblower-rui-pinto-as-threats-rise
- Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2019/1937/oj/eng
- Доклад на Омбудсмана за 2025 година: https://www.ombudsman.bg/?go=page&pageId=596




