В Европейския съюз продължава да съществува значително разминаване между заявената защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и реалния опит на хората, които съобщават за такива. Това показа „Анализът на нуждите“, публикуван днес от екипа на проекта VoiceGuard, който подчертава спешната необходимост от фундаментална стратегическа промяна както в концепцията, така и в прилагането на тази защита.

Лицата, подаващи сигнали за нарушения, играят ключова роля в разкриването на корупция и други форми на неправомерно поведение, застрашаващи обществения интерес. В много случаи техните разкрития допринасят за спасяването на човешки животи и опазването на значителни публични ресурси. Въпреки това те често са изправени пред сериозни лични и професионални рискове, включително загуба на работа, тормоз на работното място и ограничаване на бъдещи възможности за развитие.

Ефективната защита от репресии, дискриминация и други неблагоприятни последици е ключов фактор за насърчаване на подаването на сигнали. Тя увеличава вероятността нарушенията да бъдат своевременно разкрити, предотвратени и санкционирани, и е съществен елемент от гарантирането на върховенство на правото.

VoiceGuard project research reveals practical challenges faced by individuals reporting wrongdoing, including difficulties with reporting channels, the sufficiency of protective measures, the accessibility of support services, and the effectiveness of the legal framework in practice.

Изследването на проекта VoiceGuard откроява редица практически предизвикателства пред лицата, подаващи сигнали за нарушения, включително ограничения в достъпа до безопасни и надеждни канали за подаване на сигнали, недостатъчни защитни механизми, ограничени услуги за подкрепа и несъответствия в прилагането на правната рамка.

• First, internal reporting channels often act as a facade, creating a false sense of compliance through procedural hostility. Reports disappear into a “black hole” of institutional silence, a tactic that erodes trust. This procedural hostility is not just passive neglect; it is the first step in a complex strategy of retaliation.

• Данните, събрани в шест държави членки на ЕС, очертават три основни проявления на системен провал:

• Първо, вътрешните канали за подаване на сигнали често функционират формално, създавайки привидност за съответствие чрез процедурни пречки и институционално бездействие, което уронва доверието в системата.

Второ, репресиите срещу подаващите сигнали често се проявяват като целенасочени и стратегически действия, насочени към тяхното професионално и психологическо дискредитиране, вместо към обективно разследване на подадената информация.

Трето, системата за защита разчита основно на последващи правни механизми, които не могат да компенсират навреме нанесените вреди. Съществува сериозно несъответствие между бързината на репресивните действия и продължителността на съдебните процедури, което обезсмисля до голяма степен постигнатите впоследствие решения.

Този системен дефицит има значителна човешка цена. Засегнатите лица често се сблъскват със социална изолация, тормоз и трайни щети върху професионалната си реализация.

• В същото време данните от държави с по-ефективни практики, като Люксембург, показват, че работещи модели за защита са възможни.
  Настоящите слабости се дължат по-скоро на институционални и културни бариери, отколкото на недостатъци в европейската правна рамка.
  Докладът за „Анализ на нуждите“ е достъпен на уебсайта на проекта: https://voiceguard-project.eu/

• В рамките на проекта предстои публикуването на допълнителни анализи, добри практики и препоръки, разработени от експертния екип.

• Проектът изгражда и широка мрежа от експерти – юристи, психолози, консултанти и представители на неправителствения сектор, както добре застъпена обучителна програма за институции от публичния сектор и организации, която подкрепя изграждането на култура на почтеност и ефективно прилагане на директивата.

VoiceGuard създава първата паневропейска мрежа за подкрепа на хората, които подават сигнали за нарушения – система, която преодолява разнопосочните правила в държавите членки и надгражда защитата по Директива 2019/1937.

The project is implemented by a consortium that includes both NGO`s and companies with relevant experience in the field: The Baltasar Garzón International Foundation (FIBGAR), Transparency International Romania (TI-RO), Transparency International Bulgaria (TI-BG), MD BRAINNOVATION, OZIVENI Z.S, NOVEL Group.

Консорциумът по проекта обединява неправителствени организации и компании с доказан опит в областта, сред които Фондация „The Baltasar Garzón International Foundation (FIBGAR), Transparency International Romania (TI-RO), Асоциация „Прозрачност без граници, MD BRAINNOVATION, OZIVENI Z.S, NOVEL Group.

Проектът се съфинансира от Европейския съюз чрез програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).

Find more about VoiceGuard project ambitious objectives, activities and results on project`s website and follow us on Facebook and LinkedIn.