С приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 (Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза ) и нейното транспониране в националните законодателства на държавите членки в Европейския съюз, ЕС направи съществена стъпка към изграждането на обща рамка за защита на подаващите сигнали. 

С приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 (Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза)  и транспонирането ѝ в националните законодателства на държавите членки, Европейският съюз направи съществена крачка към хармонизиране на минималните стандарти за защита на подаващите сигнали. 

В перспектива към 2025 г. и след това се очертават поредица от законодателни изменения, оценки и разширения, които ще повлияят както върху обхвата на Директивата, така и върху усъвършенстването на практиките по нейното прилагане. 

Оценка на Директивата през 2025 г. и възможно разширяване на обхвата 

До 17 декември 2025 г. Европейската комисия следва да представи пред Европейския парламент и Съвета доклад за изпълнението и прилагането на Директивата. В него ще бъде направена оценка както на ефективността на националните мерки за транспониране, така и на цялостната рамка за защита на лицата, подаващи сигнали в ЕС. 

Съгласно член 27, параграф 3 от Директивата, докладът ще разгледа по-специално: 

• ефективността на мерките, предприети от държавите членки, и тяхното въздействие върху функционирането на системите за защита; 

• необходимостта от допълнителни действия, включително евентуално разширяване на обхвата на Директивата към нови области от правото на Съюза. 

Сред потенциалните направления за разширяване, които се обсъждат на равнище ЕС, се открояват: 

• безопасността и здравето при работа; 

• условията на труд. 

В същото време бизнес организациите вероятно ще настояват за преразглеждане на някои изисквания, включително повишаване на прага за задължително въвеждане на вътрешни канали за подаване на сигнали – например от 50 на 100 или повече служители с цел намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия. 

2026 г.: разширяване на обхвата към регулацията на изкуствения интелект 

От 2 август 2026 г. защитата по Директивата ще обхваща и сигнали за нарушения, свързани със законодателството на ЕС в областта на изкуствения интелект. 

Това означава, че лица, работещи в организации, разработващи или предоставящи системи за изкуствен интелект, ще могат да се ползват от защита, когато докладват за несъответствия, например липса на адекватни мерки за киберсигурност при системи с висок риск. 

Макар и не всички рискове, свързани с изкуствения интелект, да са изцяло обхванати на този етап, това развитие представлява съществено разширяване на приложното поле на защитата. 

2026 г. и след това: разширяване чрез Директивата за корпоративна устойчивост 

Допълнително разширяване на обхвата се очаква и чрез Директивата за корпоративна устойчивост (CSDDD), която влезе в сила през юли 2024 г. Тя предвижда защита за лицата, които подават сигнали за нарушения на националното законодателство, транспониращо изискванията на ЕС в областта на корпоративната устойчивост. 

Това включва сигнали, свързани с: 

• трудови права;  

• надлежна проверка по отношение на правата на човека;  

• екологични вреди.  

В резултат на това служителите ще могат да разчитат на защита при разкриване на дейности, които засягат околната среда или нарушават признати трудови стандарти, включително тези, установени от Международната организация на труда. 

Засилен фокус върху прилагането 

Паралелно с обсъжданията за разширяване на обхвата, ЕС поставя все по-силен акцент върху ефективното прилагане на Директивата. 

В доклад от юли 2024 г. Европейската комисия идентифицира редица съществени пропуски в националните режими, сред които: 

• Ограничен обхват на защитата – недостатъчна защита при сигнали, подадени при обосновано подозрение, както и при опити за прикриване на нарушения;  

• Недостатъчни санкции – липса на ясно регламентирани санкции в някои държави членки при репресии, възпрепятстване на подаването на сигнали или нарушаване на поверителността;  

• Неясни правила за освобождаване от отговорност – непълно транспониране на гаранциите за защита на лицата, разкриващи информация в обществен интерес.  

Комисията определи тези области като „основни недостатъци“ в прилагането на Директивата. 

Малко след това, в началото на 2025 г., Европейската комисия засили усилията си по прилагането на Директивата, като наложи на държавите членки общи санкции в размер на 38 милиона евро за неспазване на крайния срок за транспониране – 17 юли 2024 г. 

Очаква се тази тенденция да се задълбочи, тъй като Комисията постепенно разширява фокуса си от спазването на сроковете към качеството и ефективността на реалното прилагане в държавите членки. 

Преход към превантивен модел на защита 

Наред с разширяването на материалния обхват на Директивата, в Европа се наблюдава и еволюция в самия стандарт на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения. 

Традиционно защитата се осигуряваше ex post чрез съдебни производства за обезщетение, след като вредите вече са настъпили. На практика това означаваше, че подаващите сигнали често трябваше първо да понесат вреди, преди да получат правна защита. 

Днес все по-ясно се оформя консенсус, че защитата следва да бъде осигурена превантивно  още преди или непосредствено след подаването на сигнал. 

В този контекст се обсъжда въвеждането на временни защитни мерки, които да гарантират незабавна защита на засегнатите лица. Такива мерки могат да включват: 

• временно спиране на уволнение; 

• спиране на дисциплинарни производства; 

• предотвратяване на ответни действия по време на висящи съдебни процедури. 

Подобен подход би ограничил т.нар. „времево несъответствие“ между бързите репресивни действия и продължителните съдебни процеси. 

В този смисъл се утвърждава разбирането, че подаването на сигнал не бива да води до необратими професионални и лични последици, преди да бъде осигурена ефективна правна защита. 

Заключение 

Прегледът на Директивата през 2025 г., както и планираните разширения през 2026 г., свързани с регулацията на изкуствения интелект и корпоративната устойчивост, очертават началото на нов етап в развитието на политиките за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения в Европа. 

Очакват се съществени промени в стандартите за съответствие, които ще надградят съществуващите рамки за вътрешно подаване на сигнали за нарушения, въведени в много организации. 

В бъдеще регулаторният натиск вероятно ще се засилва, като ще насърчава организациите да изграждат устойчива култура на почтеност и съответствие, подкрепена от превантивни механизми за защита и по-ефективно прилагане на правилата в целия Европейски съюз. 

Автор: Хара Николау, MD Brainnovation